Гранична хижа и други разкази

От Освобождението, към сръбско-българската война, през „Последният ден на XX век", „Гранична хижа и други разкази" е „Разходка из историята" на България във въстания, войни, победи и загуби, на българина в нищета, но и богатство, подем, но и упадък. Сборникът ни прави част от живота на отделния човек, а епохата, следосвобожденските разочарования, редуващи се с надежда и хъс за промяна са едновременно и фон, и главен участник в съдбите на българите.





Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.