Бели дяволи

„То е една непоносима атмосфера на тъпост и безсрамие". Така Кирил Христов без притеснение или свян описва обществено-политическия живот в България от 30-те години на XX век. С остър език той критикува парламента, осъжда липсата на ценност, морал, знания. Платените пребогато не вършат нищо в полза на народа, който ги е избрал. Хората имат избора да останат или омерзени от следосвобожденската низост да напуснат родината си. Кирил Христов изоставя България, а в „Бели дяволи" ни рисува картината на своето съвремие, брутална, безсрамна и много реална.





Кирил Христов е писател с богато и разнообразно литературно наследство, преводач и драматург, живял в периода 1875 – 1944 год. Творчеството му се състои от множество стихосбирки, романи, мемоари и разкази. Издава своята първа стихосбирка „Песни и въздишки" през 1896 год., а бурният интерес, който тя предизвиква, дава основа за последващи издания. Популярността му расте и постепенно се утвърждава като един от строителите на модерната българска литература. От една страна смело и разкрепостено, от друга крайно патриотично, творчеството на Кирил Христов е сред най-цензурираните в българската литература. В периода до 1918 год. създава стихотворения, драми и разкази на военна тематика. Творчеството му след 40-та година вплита равносметки за изминалия му живот, а автобиографичната книга „Време и съвременници", над която работи до последните си дни, описва литературно-общественото развитие на България.