Проза, Част Втора

Да си намериш работа в „безработни дни" не е лесно, но и да си чиновник не е. Да правиш математически изчисления изтощава мозъка, но и да броиш „часовете, минутите и секундите" до края на работния ден не е по-леко. Неволите в „Как ме назначиха чиновник" не свършват дотам. „Филантроп" ще ни запознае с народния човек бай Анастас, който винаги е готов да помогне на другите след като първо е помогнал на себе си. „Борбата със спекулантите" ще ни покаже достойните стражари, улавящи престъпници, сред които и разплакано дете, спекулант, което „продава цигари и трупа милиони". Не е ли всъщност социалната несправедливост повече от видима?





Христо Измирлиев, по-познат днес като Христо Смирненски, е български поет и журналист, живял в периода 1898 – 1923 год. За краткия си живот Смирненски става свидетел на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, оставили отпечатък върху съзнанието, а в последствие и върху творчеството му. Под влияние на своя брат Смирненски започва да пише хумористични стихове и фейлетони, които му печелят славата на обичан хуморист. Със съзряването и навлизането в обществения живот хуморът на Смирненски става все по-социално ориентиран. Богатото му творчество, възлизащо на над 800 лирически и 100 прозаически произведения, повдига теми като социална несправедливост, сурова действителност и наболяла нужда от промяна. Едни от най-обичаните му и до днес стихотворения са „Братчетата на Гаврош", „Цветарка" и „Жълтата гостенка".