Кардашев на лов

„Известният столичен писател-реалист Кардашев излезе от дома си рано един есенен ден и тръгна да кръстосва града." Кардашев е в търсене на идеалистичен образ, благородна постъпка или добро дело, които да го вдъхновят. Преброжда всички квартали на София, среща се с хора от различни социални кръгове, но следосвобожденската действителност го обезсърчава. Низките страсти, егоизмът и масовото безразличие надделяват. Моралната апатия е разрушила възрожденските ценности, а желанието на писателя-реалист да открие положителния герой на епохата е пред провал.





Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.