Под гръма на победите

„Лозенград! Начало славно
на велика епопея,
предвещанието гнявно
за конеца на злодея!"
Балканската война набира сила, а българите смелост да се опълчат на петвековния си враг. Лозенградската операция от 1912 год. поставя началото на битките срещу властващата на Балканите Османска империя. Вазов ни отвежда на бойното поле, разказва ни за героите, жертващи живота си в името на свободата и пламенно защитава българите и техните събратя от туркофили като Пиер Лоти. Войната е бич и напаст, но трябва да се проведе до нейния си край в името на нещо по-велико и ценно дори от хилядите дадени жертви – пречупването на „братското иго".





Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.