Пъстър свят

„Пъстър свят" ни среща с различните страни на България, с многото лица на българина, с пъстрите картини от живота. Вазов ни запознава с орача, станал разсилен в министерството, със смелата баба Илийца, опитала да спаси бунтовник, с незлобливия хлапак Павле Фертигът, който развеселява гостите на Хисаря, с богатите аристократи с бедна душа. Разхожда ни из зоологическата градина, припомня ни за Сливнишката битка и ни връща към сръбско-българската война. Пъстра е България, пъстър е светът, а благодарение на Вазов се потапяме в една отминала епоха.





Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.