Под липата

Плевелите са събрани, конят е напоен, бостанът се полива. Време е за почивка под липата и разговорът потръгва. „Подир труда и мъката, почивката е благодат." Семейство, синове и учение. Повдигат всякакви теми, разказват проблемите си, обсъждат младите, които се държат в книгите, а не в земята, чудят се на промяната, трудно я разбират. „Ей вече сенките се отпуснаха надолу по лъките и отсреща въз баиря вечерника зареди дългите из ръжта." Разговорът продължава. Труд и наука, ново и старо, традиция и модерно. Докъде ще ни отведат двамата герои, докато бостанът се полива? Да разберем в „Под липата".





Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 – 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия „Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които „Първите", „Змейова сватба" и „Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.