Скитнишки песни (Впечатления и усещания в Малката и Голямата Стара планина)

Пейзажни стихотворения се преплитат със социални елегии. Възхвалата на българската природа и придаването ѝ на божествена същност прелива в описание на истинската и неподправена действителност на границата между XIX и XX век.
Контрастът между „...таз природа при всяка стъпка в мен хармоний буди" и „Отбивам се в селското бедно жилище: картина плачевна душа ми покъртя! "Елате ни вижте"" превръща стихосбирката „Скитнишки песни" в отражение на надеждите, идеалите, мечтите, стремежите, трудностите и тегобите, определящи и формиращи българина.





Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.